... докосна ме дъга и ме събуди ,
 сърцето ми превърна във хвърчило ...
 как да хвана мислите политнали ?
 тръгвам подир тях ... довиждане ...


 ... докосна ме дъга и съм красива ,
 в очите затанцуваха звезди ,
 косите непослушни са щастливи ,
 пилея усмивки и трупам мечти !

 Прочетете това ! И се замислете !

http://eklisiast.blog.bg/viewpost.php?id=302416
 
 Храним се неправилно . Живеем неправилно и ОТКАЗВАМЕ ДА МИСЛИМ . Отдалечаваме се от природата , изместваме приоритетите си .
  Клиенти сме на луксозни ресторанти с вкусна и пикантна храна или на евтини кръчмички с обилни порции ,или на пицарии и закусвални , предлагащи апетитно тесто .
 ХАПВАМЕ И СМЕ " ЩАСТЛИВИ " !
 Неусетно и полека ставаме клиенти  на аптеки и дрогерии , където търсим витамини , лекарства , хранителни добавки ... И очакваме от тях да ни излекуват главоболието , нервността , агресията , депресията , затлъстяването , кръвното ... Защото не искаме да сме отегчени , нервни , агресивни , отпуснати и без тонус ..... Затова отиваме ОТ АПТЕКАТА ДА СИ КУПИМ "ЩАСТИЕ "!
 Ама то не идва . Ставаме зависими от сутрешното кафе или вечерното питие . Или от двете . И се надяваме те да ни направят "ЩАСТЛИВИ " .


  И така бавно , неусетно , незабелязано от нас
-ставаме все по - уморени
-живеем все по- скучно
-по - апатични и безразлични
-по - депресирани и нервирани
-по - обездвижени тела , по- обездвижени умове ...

 А
-ресторантите и кръчмичките процъфтяват , независимо от кризата
-реклами за нездравословна храна валят
-реклами за медикаменти за щастие , за отслабване , за чудеса - колкото искаш ...
-аптеките са повече от магазините за плодове и зеленчуци ...



 МОЛЯ ВИ , ХОРА !  ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ЗА ТОВА , КОЕТО СЛАГАТЕ В УСТАТА СИ !
 Не е логично да влагаме повече мисъл в
"-КАКВО ДА ОБЛЕКА ",отколкото в " -КАКВО ДА ИЗЯМ" .
Тук правят изключение хората на диети . Те се замислят кое колко калории е , но не и дали тялото им се нуждае от това .  Всички диети ограничаващи плодовете и зеленчуците са ВРЕДНИ ! Но пък напоследък са модни !

 НЕКА СЕ ЗАМИСЛИМ , НЕКА СЕ ИНФОРМИРАМЕ , ЗАЩОТО СИТУАЦИЯТА Е СТРАШНА ! И НАЙ - СТРАШНО Е , ЧЕ СМЕ СЛЕПИ ЗА ПРОСТИТЕ НЕЩА .

 ВРЕМЕ Е ДА ПРОГЛЕДНЕМ !

Не харесвам напудрени фрази , 
не харесвам лица с много грим, 
или по-зле - лица с много маски. 
Не харесвам изящни лъжи .

Не харесвам живота -спектакъл,
режисиран , обмислян , скроен , 
и боричкане зло , и надскачане 
и пресмятане дребно, до цент . 

Не харесвам , когато ме съди 
възмутено подлец непочтен .
Не харесвам гръбнаци огънати . 
А те? Те не харесват мен . :)))

                                      Избирам да вярвам на САРТР ! 
Остави свободата ...
и после усмивката ...
и после - очите ...
ръцете си две ...
сърцето си –
лудото ,бясното ,дивото ,
балканите ,
синьото ,живо море ... 
И после седни гол и сам ,
сам със себе си ,
със своята честност
и болка ,и срам ...
и питай душата си –
помни ли времето ,
когато бе жива , когато горя ...

     "делничното" често е сиво , липсва му вълнуващия привкус на празника , очарованието на непознатото ,разточителното удобството , лудата страст , всеотдайната любов , опияняващата победа , неоспоримия успех ....но това е полето , на което ние можем да бъдем достойни , човечни , добри ,обичащи , и дай Боже - обичани и щастливи !

 В същото това "делнично"- можем да си внушим , че сме НЕСВОБОДНИ , или че свободата може да бъде захвърлена , съблечена като дреха и да станем пасивни , подчинени да чужда воля , послушни -защото намерили оправдание в чуждата воля ,снемаме потенциална вина и отговорност от раменете си .... и вкуса си към хубавото ...

  

 НАПРАВИХ ГО ! 
 И Е ПРЕКРАСНО !
 
  :)    :)    :)    :)    :)    :)    :)    :)    :)    :)    
 

 Виждаме я , чуваме за нея /дори и когато не ни се слуша /, усещаме я . Има я .
 И хората се разслояват в няколко позиции .
1.Кризата дойде и всички ще умрем - вероятно от глад .
2. Може и да ни подмине ...
3. Гадна работа е кризата , ама аз нямам кво да губя - една гола душа . Глей Вуте -дупе да му е яко с тия  фирми и кредити -с двата крака е в киреча . 
4 Ша са оправим . 
 и т.н. и т. н./не претендирам за изчерпателност /
Просто искам да споделя какво се върти в моята главица .
 Кризата е хубаво нещо , мили хора . И дойде навреме . За да ни спаси .
 От познатото .
 От стремежа ни да трупаме вещи .
 От формалното общуване .
 От мързела , който на повърхността изглежда като заетост .
 От отъждествяването на плявата с житото и получаването на "боза с кисело мляко ".
 От доволството , заменило щастието . 
 От убеждението , че сме max добри и повече няма накъде . 
 
 Сега ще ни се наложи , много ще ни се наложи ,да 
мислим повече .
 Ще започнем да оцеляваме в необичайни условия и ще побеждаваме в необичайни условия.
 Ще станем повече хора и ще виждаме повече в очите на другия , защото ще се вглеждаме по - дълбоко и в душите си .Ще намираме опора в доброто , в онези ценности , които носим , но са позабравени , защото пресищането и отегчението са ни дошли вповече .
 Ще бъдем по - добри родители , защото ще бъдем по - мислещи , по - будни , по - активни .
 Ще обичаме повече , ще се усмихваме повече , ще работим повече , ще мислим повече -ЩЕ ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ .
 И ако го направим , ще се харесваме повече . 
 
 
 
 
 
 

Пътувания . 
Пътища . 
Пътеки . 
Преплитане . 
Препъване . 
Победи . 
И цял един живот - 
пътуван път ... 
Жадуван , 
вдъхновен , 
зелен , 
омаен , 
неравен , 
заснежен , 
очакван , 
шарен ... 

Уж път избираме , 
а той - ваятел !

 Познавам те от милион години .
 С теб пътища безкрайни извървяхме ,
 прохождахме , пораствахме , политахме ...
 И си играхме дълго на приятели ...


 А времето като река течеше .
 Отнасяше емоции и чувства .
 Раняваме се , то пък ни лекува ...

 Защо ни хрумва да играем друго ? 

 Търпение , признавам си , че нямам .... 
 / е , всеки има свои недостатъци ... /
 До днес не се научих на това
 и ще съм немирна като вятъра - 
 с несресани коси , с такива мисли ...
 и изгреви , и залези , мечти ... 
 С пътеки -избуели и разлистени 
 и със галопиращите дни ... 
 И ми харесва тази въртележка 
 и бурята във моята душа ... 
 Да  бъда търпелива , май не бива - 
 нали очакването ще стопя 
 във чакане....почти - полу - безсмислено ...
 ненужно и пасивно - сиво , сиво ..............
 

Пак питаш-
време имам ли ...
... сега ...дали изобщо 
искам ... да се видим ...

Е , спри да питаш , 
просто пожелай , 
а дотогава-
мога , но не искам.

Обичам есенните топли дни 
и слънцето със мамещия залез.
Обичам в позлатените гори
пътеки да постила листопада.

Ръката си във твоята ръка
да сгуша като птиче доверчиво
и да вървя нагоре,към върха
и времето,забравено, да спира...

И ,връщайки се ,в себе си да нося
милувката на залеза червен
и нежността ти-сладка и узряла
и вярата във утрешния ден...

Хубаво ми е да бъда пълна чаша
с радост ,с настроение,с усмивка... 
И хубаво ми е да заразявам 
със добро,което да прелива....

И после да ми казват -
ти си луда.
Да ,луда съм...
Това е гнетично...
Във вените -там луда е кръвта ми ! 
А лудостта ми е ,за да обичам!

 
Понякога - изгубили очите си,
забързани , унесени , уверени,
във надпревара някаква със дните си-
се губим , за да се намерим...

Понякога - избягали от вихъра
на делнично-неделни панаири
седим с приятели и чаша вино,
след дните подредено-пропилени...

Но има го и другото Понякога,
когато сме смирени,чисти ,истински,
и пием от вълшебството на вярата
без суета,без поза...и с усмивка.

Отиде ли си лятото?
Това,което тъй нетърпеливо чаках....
Отиде си,
отиде си и то,
и миналото...
Тъй летят летата ми...

И отлетяха
тридесет и три ,
и вече чакам
следващото лято...

Все още ми се случва да мечтая,
да бъда като пролетна река.
Все още ми се случва да забравям
за делничното,прашното "сега".

Все още като падна,се изправям,
все още се усмихвам на деня.
Все още надпреварвам се със вятъра
и вярвам във човешката душа.

Все още се учудвам на лъжата,
на позата, на празните слова...
А в мене като плевел избуяват
с надежда  вярата и любовта...