Виждаме я , чуваме за нея /дори и когато не ни се слуша /, усещаме я . Има я .
 И хората се разслояват в няколко позиции .
1.Кризата дойде и всички ще умрем - вероятно от глад .
2. Може и да ни подмине ...
3. Гадна работа е кризата , ама аз нямам кво да губя - една гола душа . Глей Вуте -дупе да му е яко с тия  фирми и кредити -с двата крака е в киреча . 
4 Ша са оправим . 
 и т.н. и т. н./не претендирам за изчерпателност /
Просто искам да споделя какво се върти в моята главица .
 Кризата е хубаво нещо , мили хора . И дойде навреме . За да ни спаси .
 От познатото .
 От стремежа ни да трупаме вещи .
 От формалното общуване .
 От мързела , който на повърхността изглежда като заетост .
 От отъждествяването на плявата с житото и получаването на "боза с кисело мляко ".
 От доволството , заменило щастието . 
 От убеждението , че сме max добри и повече няма накъде . 
 
 Сега ще ни се наложи , много ще ни се наложи ,да 
мислим повече .
 Ще започнем да оцеляваме в необичайни условия и ще побеждаваме в необичайни условия.
 Ще станем повече хора и ще виждаме повече в очите на другия , защото ще се вглеждаме по - дълбоко и в душите си .Ще намираме опора в доброто , в онези ценности , които носим , но са позабравени , защото пресищането и отегчението са ни дошли вповече .
 Ще бъдем по - добри родители , защото ще бъдем по - мислещи , по - будни , по - активни .
 Ще обичаме повече , ще се усмихваме повече , ще работим повече , ще мислим повече -ЩЕ ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ .
 И ако го направим , ще се харесваме повече . 
 
 
 
 
 
 

Пътувания . 
Пътища . 
Пътеки . 
Преплитане . 
Препъване . 
Победи . 
И цял един живот - 
пътуван път ... 
Жадуван , 
вдъхновен , 
зелен , 
омаен , 
неравен , 
заснежен , 
очакван , 
шарен ... 

Уж път избираме , 
а той - ваятел !

 Познавам те от милион години .
 С теб пътища безкрайни извървяхме ,
 прохождахме , пораствахме , политахме ...
 И си играхме дълго на приятели ...


 А времето като река течеше .
 Отнасяше емоции и чувства .
 Раняваме се , то пък ни лекува ...

 Защо ни хрумва да играем друго ? 

 Търпение , признавам си , че нямам .... 
 / е , всеки има свои недостатъци ... /
 До днес не се научих на това
 и ще съм немирна като вятъра - 
 с несресани коси , с такива мисли ...
 и изгреви , и залези , мечти ... 
 С пътеки -избуели и разлистени 
 и със галопиращите дни ... 
 И ми харесва тази въртележка 
 и бурята във моята душа ... 
 Да  бъда търпелива , май не бива - 
 нали очакването ще стопя 
 във чакане....почти - полу - безсмислено ...
 ненужно и пасивно - сиво , сиво ..............