Аз помня тази капка светлина,

донесена от толкова далече ...

От оня топъл и проливен дъжд,

запазена грижовно, дълго в шепа.

 

Аз помня, тя вълшебна е и знам,

че щом отворя пръсти в миг ще бликне

една добра и пролетна река,

която ще е много, много истинска.

 

Отварям пръсти, време е и тя,

реката, е кристална, пълна, силна ...

Защо да чакам пладне, щом сега

е точно времето да сме щастливи !

 

 

Не искам дъждобран....

Ще тръгна боса

в дъжда,в пороя пролетен,

в нощта

ухаеща,разцъфнала и мокра

и истинска

и жива

и добра.....

И ще си хвана малка,светла капка.

И в шепата си ще я отнеса

във сушата на прегоряло пладне.

И там ще се превърне във река.