аз съм тъмнооката наивница,
която нещо все не е разбрала
и все очаква щастлив край на филмите,
която  не помни или просто не знае,
че не всички думи са истински,
не всички животи са приказки,
водата не винаги става за пиене,
не винаги и всичко справедливо е,
и щом и го припомни някой случай,
или пък някой тръгне да я учи
да мисли като хората, големите,
за истини доказани във времето,
тя, същата наивница, отказва
и вплита хвърчила в мечтите си …
или ще полетят, или ще паднат …

 

 

 

Изгубим ли вяра в малките красиви измами, реалността ще изгуби смисъл, а може би те я творят. При всички случаи не може да сме щастливи без тях, колкото и да се упрекваме, че сме наивници.

Възхитен съм!

хваля се ...
по-скоро не знам кое от двете правя :Р:Р

Поздрав, Стеф ! благодаря ти :)))

Вярата и оптимизмът за велико нещо! А за хвърчилата не се безспокой. Като паднат, пак ще полетят просто защото за това са създадени! :)
Поздрави,
Тита.