разкажи ми, искам да те слушам,
ще помълча, а после ще поплачем ...
ще искам да ти кажа нещо хубаво,
но всичките ми думи са избягали
затова ще те прегърна само
и ти ще знаеш просто , че ме има
в притихналата привечер лилава,
без пози, без клишета ...усмихни се
аз съм тъмнооката наивница,
която нещо все не е разбрала
и все очаква щастлив край на филмите,
която не помни или просто не знае,
че не всички думи са истински,
не всички животи са приказки,
водата не винаги става за пиене,
не винаги и всичко справедливо е,
и щом и го припомни някой случай,
или пък някой тръгне да я учи
да мисли като хората, големите,
за истини доказани във времето,
тя, същата наивница, отказва
и вплита хвърчила в мечтите си …
или ще полетят, или ще паднат …
За първи път от толкова години,
реших да ида някъде сама.
Усмихнах се/приличах на щастлива/,
нахвърлях в куфар книги и неща .
И тръгнах ... аз обичам да пътувам,
макар че не обичам да мълча ...
Надявах се да подредя душата си ...
Подреждайки, намерих свобода.
Аз помня тази капка светлина,
донесена от толкова далече ...
От оня топъл и проливен дъжд,
запазена грижовно, дълго в шепа.
Аз помня, тя вълшебна е и знам,
че щом отворя пръсти в миг ще бликне
една добра и пролетна река,
която ще е много, много истинска.
Отварям пръсти, време е и тя,
реката, е кристална, пълна, силна ...
Защо да чакам пладне, щом сега
е точно времето да сме щастливи !
Вали, светът е бяла приказка ....
тя, красотата, предполага щастие,
усмихвам се - така е по-практично.
... сълзите биха станали кристалчета ...
с онази моя вчерашна мечта .
и ей така , в случаен сладък разговор,
разказвах на приятелка това ...
разказвах цветно, широкоекранно,
и както си разказвах, проумях,
че се усмихвам и че съм различна
и вече не мечтая за това ...
... и имам си по-хубава мечта
на светъл и притихнал вечер плаж,
била съм нежна като майски изгрев,
била съм залез с алени крила,
дъждовна капка вчера бях, вълшeбна,
като добра, пречистваща сълза,
а днес съм тиха, за да чуя себе си ...
и пия чаша мляко с шоколад.
Днес не искам нищичко да казвам,
Нито дума, даже и една
Днес ми е унесено и тихо,
Искам просто да си помълча …
И да съм спокойна и съгласна,
С прогнозата за времето, с дъжда,
Със мислите си, със душата си .
Днес не искам нищо … само съм …
Радвам се на новооткрития бял чай, който мирише на сладкарница и не е проява точно на добър вкус сред познавачите ... но на мен си ми харесва .
Хубаво ми е у дома .
имам нужда от това да постоя с чашата чай и мислите си, да не бързам заникъде, да оставя сина си да спи колкото пожелае, да нямаме план за деня ... да се отпусна в удобния пуф и да почакам да дойде празника - с много врява, шумотевица, целувки, задължителното преяждане, задължителните наздравици, да почакам да ме грабне въртележката на суетенето и усещането за празник ...
Но дотогава има часове... часове, които са си само за мен, в които които мога да правя, каквото поискам,да мисля, каквото поискам или нито да правя, нито да мисля ... да гледам снежинките, да мечтая за една прекрасна, здрава и щастлива нова година, за спокойствие и любов, за добро и късмет ...
Нека изпратим старата година с усмивка и благодарност ..... И да посрещнем новата с надежда и вяра ...
Нека в семействата ни е топло, уютно и ведро ! Нека бъдем по-добри, по-обичани, по-успешни ! Нека сме живи и здрави ! Нека ни се случват хубави неща, нека с удоволствие даваме и получаваме, нека сме в хармония със себе си и с хората около нас ! Нека е такава 2012 година ! Нека за всички ни е щедра и благословена ! Бог да ни пази !
Коледа е ! Нека помечтаем !
По коледа се случват чудеса !
В дните ни – канелени е шарени,
Сбъдват се мечта подир мечта …
Затова мечтая си за заедност ,
за любов, усмивки, доброта !
Здрави да сме и да ни е радостно !
Нека да е топло у дома,
нека дружелюбен е света,
нека всеки да получи всичко,
всичко от което се нуждае,
и постигнал свойто изобилие,
с радост и на другите да дава.
Нека във душите ни е светло,
нека пълни с обич са сърцата,
нека сме спокойни и уверени,
нека сме от щастие пияни !
Нека дните ни да са красиви
и да носят светлина и радост !
Нека истински да се обичаме !
Нека да сме благодарни !!!
казани, неказани, очаквани
истински, неистински и шарени,
думи във редички подредени,
простички и топли като делник,
думчки, които да разсмиват,
думички, които да опиват ...
думички, които изненадват,
други думички, които сгряват,
и докосват нежно като длани ...
думи ... думички и ... разстояния ...
ето така съм мислила в края на 2008 :
http://ivanita.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/31/imame-si-kriza.271809
и хубаво съм мислила като гледам ....
но сега мисля, че кризата ми беше абсолютно, напълно, съвършено, изцяло достатъчна ... вгледах се и в себе си, и в хората, които обичам , не съм доволна и презадоволена, и отегчена не съм , правих си лимонада от лимоните, които ми поднасяше кризата, държах се мъжки и много се уважавам ...
сега обаче отговорно и категорично заявявам, че кризата вече не я искам и тя ми даде всичко, желано от мен 2008 год. , свързано с духовно извисяване, пригодност, оценка на гъвкавостта в необичайни условия и лимони, доста лимони ...
хубаво - оцеляхме ...
и сега съм готова да посрещна разцвета и възможностите и успеха, така както човек е готов да посрещне изгрева, да се протегне с удоволствие и да се усмихне на слънцето ... искам да живея добре и спокойно и щастливо и хората около мен също ...
2008 г.
из " коментари "
"кризата е като леден душ за събуждане.
като посещение при зъболекар.
като горчиво хапче .
не правя апологетика на кризата нито искам да преживея още 2-3 .
общо взето е по - добре да си направим лимонада , вместо да се вкисваме :))) "
НО
2011 г.
вече
искам топла вана с ароматни масла и парна баня,
зъбките ми са добре и искам само профилактични прегледи,
искам чай с мед ...
видяхме я кризата, отрезви ни, будна съм, активна съм, обичам повече, усмихвам се повече, мисля повече, живея повече... лично аз се харесвам повече, отколкото към момента на горепосочения линк, тъй че кризата си свърши работата .
Благодаря и на таз криза и я пускам да си ходи !!! С благодарност и надежда за едно прекрасно утре !!! Мхм ...
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
и е красиво, просто и прозрачно ...
така ме правиш лека и щастлива
и после те опива мойто щастие ...
друг път съм огън,
после кубче лед ...
Сама не знам коя съм,
нямам име
и време нямам,
нямам етикет ....
Не знам коя съм,
зная, че ме има ...
В безвремието на реалността,
в реалността на хилядите мигове
и в миговете на една мечта ...
Не съм вълшебна и неуловима ...
Не вплитам във косите си,
не давя във очите си
и не изчезвам с изгрева ,
и не погубвам ... Жива съм .
И искам да ме стоплиш до гърдите си ,
да ме целунеш сладко и пленително
в безкрая на откраднатите мигове ...
Да ти налея тихо чаша вино ,
да седна в скута ти и да се сгуша,
да ме погалиш и да те послушам,
за дните ти , за нощите, мечтите ти,
за времето, което е отминало,
за времето, което ще отмине,
за пътищата , по които минал си ...
Недей, не ме наричай самодива,
жена съм просто и това ми стига ...