За първи път от толкова години,

реших да ида някъде сама.

Усмихнах се/приличах на щастлива/,

нахвърлях в куфар книги и неща .

И тръгнах ... аз обичам да пътувам,

макар че не обичам да мълча ...

Надявах се да подредя душата си ...

Подреждайки, намерих свобода.

Аз помня тази капка светлина,

донесена от толкова далече ...

От оня топъл и проливен дъжд,

запазена грижовно, дълго в шепа.

Аз помня, тя вълшебна е и знам,

че щом отворя пръсти в миг ще бликне

една добра и пролетна река,

която ще е много, много истинска.

Отварям пръсти, време е и тя,

реката, е кристална, пълна, силна ...

Защо да чакам пладне, щом сега

е точно времето да сме щастливи !